Собрал от славянски и от гречески Софрониа, епископ врачанский, родом котлениц, и сочинил на българский язик в 1806, обаче много неразумително а сега преписано и поправено на чисто българский език от свищовскаго учителя Теодора Теодорова Хрулюва...
(1856)
Списана на гръцки от премудрейшаго и приснопамятнаго патриарха константинополскаго г. Калиника ; а преведена от ескизагрскаго економа п. Никола Зафиров и от елинскаго учителя И. Д.
(1859)
А сега перво преведе ся на славенский язик, и издаде ся на свят от Николая Триандафилова, сливненца сос предстоянието на Иоана Стоянова, сищовца.
(1847)
Дихание и оръдия; лимфатически жлези; белий дроб; пищовод; пъшник; душник; коруба или гръдна празнина; преграда; кръвна или животна топлина; кроежът на носа; ларинксът; гласни върви или гласилки; пълнотата; якостта и чистотата на гласът; за кожата
(1874)
Съставен от една голяма сбирка от нови разговори с свойствени съобращения, образци за разни писма и един речник с най-нужните речи в общежитието.
(1863)
![Всеобща география за децата [от В. Бардовски].](https://eclipse.shu.bg/storage/img/49/801/1_F0076410.PDF.jpg?1788372953)
